Трупата

Според критиката той е в своя собствена лига, а почеркът му е уникален. Думите се отнасят до Вим Вандеркийбъс, белгийския хореограф, режисьор, актьор, фотограф и оператор, който през 1986 основава Ultima Vez. Почеркът му наистина е труден за имитиране - агресията, вярата в инстинктите и физическата енергия в неговите спектакли са в стряскащи количества, но между тях има и интимност, нежност и поезия. Вандеркийбъс не се интересува от чистия танц, а по-скоро от това, което може да изрази чрез него: прозиращите емоции и театралните мисли заложени в движението и общуването между танцьорите на сцената. Търси се пряка връзка с животинското и за това има изключително логично обяснение: Вандеркийбъс израства на село с баща ветеринар. После започва да учи психология, но я зарязва. Интересът му към връзката между тялото и духа обаче остава и в крайна сметка го тласка до театъра и уроците по танци. През 1985 печели прослушване при легендарния Ян Фабр и две години пътува с него, след което отива да прави уъркшоп в Мадрид и там основава Ultima Vez - останалото днес се цитира като история.

Макар и събрала неопитни танцьори, Ultima Vez се превръща светкавично в легенда и нарицателно за една от най-смелите и иновативни трупи в Европа. Първата им постановка се нарича Това, което тялото не помни. Настръхналият и агресивен спектакъл донася световна слава и една от най-престижните награди за танцово изкуство - Bessie в Ню Йорк. Вим Вандеркийбъс написа част от историята… Като изключим Ян Фабр, никой друг никога не беше правил това, което направи той - да въведе истинска опасност на сцената, пишат в изданието De Morgen.

В следващите 20 години идват още двайсетина нови спектакъла, още толкова късометражни филма и танцови видеопродукции. Вандеркийбъс особено държи на видеото, както и на музиката - предимно авангарден рок, често от фронтмена на Talking Heads Дейвид Бърн или Франк Запа измежду много други.

Спектакълът

Представлението Огледало, с което Ultima Vez ще се представи на Sofia Dance Week, е най-новата им продукция, създадена от стари такива. Спектакълът е отражение на 20-годишната история на трупата и събира седем сцени, превърнали трупата в легенда. Сред тях е опасната провокация от Това, което тялото не помни - някой мята тухла, друг се дръпва в последния момент, трети я хваща. Танцьорите зависят до крайност един от друг и от собствената си точност и пъргавост. Идеалният вход за начинаещи, добро припомняне за ветераните и енергийна бомба за любителите на танца, пише белгийският De Standaard за Огледало.

Времетраене: 90 мин
Премиера: 2006

Режисура, хореография и видео: Вим Вандеркийбъс
Участват: Лора Арис Алварез, Константина Ефтимиаду, Елена Фокина, Робърт Хейдън, Пьотър Жиро, Хорхе Хауреги Аюе, Улрике Рейнбот, Джовани Скарчела, Хелдер Сеабра
Оригинален състав (2006-2007): Мала Клайн, Ти-Маи Нгуен, Мануел Ронда
Музика: Arno & Ad Cominotto, Дейвид Бърн, Тиери де Мей, Пиер Мертен, Марк Рибо, Петер Вермийрш
Асистент движение и директор репетиции: Иняки Аспияга
Драматург и асистент на Вим Вандеркийбъс: Греет Ван Поек
Стайлинг: Исабел Лоас, с помощта на Фредерик Денис
Сценография: Вим Вандеркийбъс, с помощта на Исабел Лоас и Даниел Хуар
Фон: Йохан Даенен
Дизайн осветление: Вим Вандеркийбъс, Франсис Гаид, Ралф Нон
Звуково оформление: Бенджамин Дандой
Звуково оформление на турне: Том Даниелс
Сценичен мениджър на турне: Даниел Хуар
Осветител на турне: Албан Руж
Костюми: Стефани Кроабиен, Хайди Ерхарт
Строеж декор: Даниел Хуар, Жеф Дюбоа, Ателие KVS, Исабел Лоас, Брит Анже, Хайди Ерхарт, Рафаел Геерардин
Актьори във видеото: Иняки Аспияга, Франсоа Брис, Кармело Фернандес
Фотограф: Вим Вандеркийбъс, Жан Пиер Стооп
Благодарности на: Едуардо Тороха, KVS, Луиз де Нееф, Жеф Дюбоа, Барт Вербертмоес
Огледало е базиран на откъси от What the Body Does Not Remember (1987), Immer das Selbe gelogen (1991), Bereft of a Blissful Union (1996), 7 for a Secret never to be told (1997), In Spite of Wishing and Wanting (1999) и Inasmuch as Life is borrowed… (2000)

Продуцент: Ultima Vez
Копродуценти: KVS (Брюксел), PACT Zollverein/Choreographisches Zentrum NRW (Есен), Théâtre de la Ville- Париж
Ultima Vez се подкрепя от Фламандското правителство и Flemish Community Commission of the Brussels Capital Region

Отзивите на пресата

Наричан “фламандската школа” (както и “еврокатастрофа” от скептиците), това не е хладен, американски модерен балет, който внимателно избягва емоционалното съдържание. Той идва от продуктивната белгийска арт лаборатория на 80-те, на която Вандеркийбъс е смятан за ключов представител и емблематичен артист.
La Opinion, Испания

Как е Огледало? Отговорът е прост: Фантастично. Нещо, което трябва спешно да се види от всички, които са забравили, че Вим Вандеркийбъс е танц в най-чиста форма - насилствена, атлетична, изтощаваща, чувствена и войнствена борба… Вим Вандеркийбъс е бомба в света на танца.
La Libre Belgique, Белгия

Това по много начини е един ремиксиран Greatest Hits от която и да е култова рок група, който ни удря между очите с най-тежкия хевиметъл. След което утихва, оставяйки ни в чил-аут зона на съзнанието.
Ballet Magazine