Трупата

Феноменалната Compagnie 111, по-известна като CIE 111, е създадена през 1999 в Тулуза, Франция. Кръстена е на последната соната на Бетовен (смятана и за абсолютен връх в неговото творчество). Основен хореограф и творчески доректор на CIE 111 е Орелиен Бори - бивш студент по физика и архитектурна акустика, който се прехвърля в киноспециалност, после учи за цирков жонгльор и накрая става режисьор.
Когато се захваща да събере компания за съвременен танцов театър, Бори има в главата си проект, който нарича Трилогия за пространството - три спектакъла, вдъхновени от основни геометрични понятия. За идеята привлича американския режисьор Фил Солтаноф. Общите им влияния са многобройни: съвременно изкуство, кино, музика, рисуване. Общата цел обаче е една - всичко това да се смеси по нови и интересни начини до пълно размиване на границите.

Така се стига до общ език на CIE 111 - това са жестовете и хореографията, маркирани от съвременния живот на технологии и глобализация. Прибавени са още метафори, кинетика, оптически илюзии, жонглиране, акробатика, танц, театър, причудлива сценография и изключително приятно чувство за хумор.

Резултатът: нещо, което се нарича просто визуално събитие. Критиката го нарича кинетичен театър и признава на Бори и Солтаноф бащинството. Самият Бори харесва израза парти за очите. Последното е цитат от любимия му германски художник и дизайнер от Баухаус школата Оскар Шлемер.

На компютър можеш да режеш, копираш, пействаш, семплираш и манипулираш всеки образ. Защо театърът да не научи нещо от тези процеси, вместо да спи зимен сън, докато те се случват, казва Солтаноф.
Естествено, трилогията получава силни и развълнувани реакции при всяко от близо 500-те представления до момента. Може да се каже, че CIE 111 не са имали представление само на Южния полюс.

В София те пристигат от театралния фестивал BITEF в Белград. След като открият Sofia Dance Week, заминават за Дюселдорф. Там ще участват във второ издание на престижния TanzFest Drei Wochen mit Pina Bausch – фестивалът, организиран от Пина Бауш, която лично се обажда на Compagnie 111, за да ги покани.

Самият Орелиен Бори играе във всяко от представленията от Трилогия за пространството.
Междувременно сред другите си проекти Бори има представление за 12 марокански жонгльори, както и постановка с актьори от пекинската опера.

Спектакълът

Всичко започва с една светеща права във въздуха. После се появяват още много прави. После една самотна глава среща самотна ръка, на която да се подпре. Шест души в бизнес костюми висят, летят, разпадат се на парчета, оплитат се в собствените си конци, движат се над и под сцената. Заливат ги дискретно светлина, сенки, видеопрожекции. Няма текст. Музиката е специално създадена - и то след хореографията. Голяма част от нея са звуци от факс. Често внезапно се засмиваш.

От плюс до минус безкрайност е последният спектакъл от Трилогия за пространството на CIE 111. Първият е вдъхновен от понятието за обем и пространство (IJK), а вторият - от равнината и перспективата (Plan B). В третата постановка централна роля има правата.

Ключовите думи (според самия талантлив и изобретателен екип) са: кинетика, граници, тяло, пресечни точки, човечност, елегантност, комедия.

Спектакълът е създаден по идея на Орелиен Бори, заедно с американския режисьор Фил Солтаноф. Последният е известен със заниманията си в сферата на експерименталния театър и има радикална театрална трупа в Ню Йорк, наречена Mad Dog, награда OBIE и куп международни проекти по цял свят.

И Солтаноф, и Бори ненавиждат делението на високо и масово изкуство.

Времетраене: 70 мин
Премиера: 2005

Участват: Оливие Аленда, Аурелиен Бори, Пиер Картоне, Мелани Шартрьо, Жюлиен Касие, Никола Лурдел
С участието на: Тристан Бодоан, Стефан Леи, Фредерик Стол, Арно Вейра
Идея и творческа режисура: Аурелиен Бори
Проучване: целият творчески екип
Режисура: Фил Солтаноф
Консултант по реквизита: Анн Тиерни
Осветител и технически мениджър: Арно Вейра
Музика: Оливие Аленда, Жюлиен Касие, Фил Солтаноф
Допълнителна музика: Риожи Икеда
Звуково оформление: Стефан Леи
Сценичен мениджър: Тристан Бодоан, Силвен Лафуркад, Фредерик Стол
Видеооформление: Аурелиен Бори, Арно Вейра, Пиер Ригал
Декор: Пиер Декюивр и техническият екип на театър Vidy-Lausanne: Томас Беймовски, Ерве Арлети, Стефан Булаз, Тюи Лорван
Дизайн на костюмите: Силви Маркучи
Художник: Изадора де Ратюлд
Фотограф: Аглае Бори
Администрация, Продукция: Флоранс Мюрис, Делфин Жюстюмюс
Съоснователи на трупата: Оливие Аленда, Аурелиен Бори
Продуцент: CIE 111
Копродуценти: TNT-Theatre national de Toulouse Midi Pyrenees, Theatre Vidy Lausanne E.T.E, Grand Theatre de Luxembourg, Les Gemeaux/Sceaux/Scene nationale, La Coursive-Scene nationale de La Rochelle, Centre culturel Agora Scene conventionnee de Boulazac, Equinoxe-Scene nationale de Chateauroux, TNBA -Theatre national de Bordeaux-Aquitaine, London International Mime Festival, Le Carre magique-Scene conventionnee de Lannion-Tregor
С помощта на: Theatre Garonne-Toulouse, la Gare aux Artistes-Montrabe.
С подкрепата на: Ministere de la Culture-DMDTS, Conseil Regional Midi-Pyrenees, Conseil General Haute-Garonne, Ville de Toulouse, Convention AFAA/Ville de Toulouse.
CIE 111 се финансира от Ministere de la Culture-DRAC Midi-Pyrenees, Region Midi-Pyrenees, с помощта на град Тулуза
CIE 111 - Аурелиен Бори получава подкрепата на Фондация BNP Paribas

Отзивите на пресата:

More or Less Infinity е идеалният тип игрив, стимулиращ и ням визуален театър. Да го гледаш е все едно да масажират мозъка и очите ти в продължеие на 70 минути.
The Times, Лондон 2006

Архитектура и геометрия се сливат на сцената…и всеки образ бива разсеян от следващия, още по-енигматичен или нереален
Libération, Париж 2006

Минималистична поезия с подход към вълшебното по съвременен начин. Спектакълът съдържа препратки от 20-те, конструктивизма и Баухаус до…Бъстър Кийтън…Както и скрити препратки към видеоигрите, живия театър, цирка и танца, слети в едно.
Journal du Thеаtre de la Ville, Париж, март-април 2007

Няма да видите по-пленяващ спектакъл тази година
London Internatinal Mime Festival, Лондон 2006

Безкрайно красива гледка…Цялото омагьосващо зрелище те оставя без думи, развълнуван и ни най-малко уплашен от безкрайните възможности на изкуството
The Daily Telegraph, Лондон 2006